Входа на Академията

Входа на Академия Крос

Входа на Академията Snapshot20081105171028

Входа на Академията Snapshot20081223142652

Входа на Академията Snapshot20081022095045

Входа на Академията Snapshot20081022095257

Входа на Академията Snapshot20081022095151

Входа на Академията Snapshot20090102204448

Видях арката на входа на академията и си спомних всичко, което ни се беше случило преди години.
Пътя не беше шумен както винаги. Ханабуса и Рюка постоянно се караха за нещи, а Акатсуки се чудеше как да разтърве любимата си и най-добрия си приятел. Аз се заливах от смях, а Канаме беше мълчелив както обикновенно.
Аз и останалите решихме да се върнем, защото това бе единствено място в което хора и вампири живеят спокойно и в хармония. А и да си призная присъствието на Зеро в живота ми доста ми липсва. Как ли беше той? А дали и аз му липсвах? Влязохме през големия портал и се запътихме към Лунното общежитие и старите стаи на спътниците ми. С единствената разлика, че и аз щях да спя там в стаята на Канаме.

Джеймс тичаше със униформата си на префект към входа на Академията. Чу какво му бе наредено и бързо се стараеше да го изпълни.. макар и не го разбирайки напълно.. Той застана пред портите и зачака останалите..

Гост

Меланхолия бе една от първите,които щяха да охраняват входа на академията.Мел бе облечена с тъмен гащеризон и черни ботуши..Започна да се ражожда наляво надясно точно на входа и да се оглежда

Дже забеляза че току що е дошло новото момиче.. Меланхолия май се казваше..той се приближи спокойно до нея..

Гост

Меланхолия се обърна още по-спокоино..
-Здравеи

- Ам здрасти.. - усмихна се Джей.
- Какво правиш тук..?

Гост

-Ами..Нали трябвало да пазим входа?-Меланхолия си помисли че не е разбрала правилно нарежданията.
Тя отметна дългата си черна,сплетена на плитка коса...

Джей вдигна рамене.
- Нямам никаква представа..

Гост

-ти си перфект..Как не знаеш?
Меланхолия го погледна тъпо..Но после разтърси глава и се усмихна..
-Аз съм Меланхолия,Ти?

-..казва се пРЕфект.-поправи я подло Джей и се усмихна.
- Джеймс Рейн Гравиндън.-той видя че трябва да тръгва..
- Виж аз тръгвам.. ще се видим някой друг път.. - след това изчезна.

Гост

Меланхолия кимна и каза:
-Довиждане.
Тя остана оше малко.Мота се наляво,мота се надясно...Нямаше никаква опастност,но за всеки случай остана до сутринта.
Първите слънчеви лъчи вече проникваха през облачната покривка и стигаха до земята,огрявайки всичко.Меланхолия хвана качулката си и си я сложи.Огледа се и тръгна обратно към Лунното обежище.

Дългоочакваният ден най – после бе настъпил. Точно днес, Харукай бе благоволил да се завърне. Често казано, не се беше променил много от заминаването си до сега. Много искаше да види баща си и майка си, а и сестра си разбира се. С равни крачки и с куфари в ръка, той пристигна пред академията, където най – вероятно щеше да срещне все някой от познатите си, който щеше да го посрещне. Дали въобще някой знаеше, че си идва? Вероятно не, но нямаше и значение. Харукай си пое дълбоко въздух и влезе в академията, като се насочи към фоайето на Лунното общежитие.

-Харукай!-казах и момчето се спря.
-Няма ли да поздравиш братовчедка си?-попитах леко засмяна.
-Не сме се виждали от години.
Той за мен се беше променил като външен вид и като характер,по начина,по който го видях да прави движенията си.

- Здравей, Афин. - поздрави я Харукай. - Аз ще вляза вътре, защото баща ми сигрно е там, ако искаш ела...- каза и се запъти към файето.

Джийн дойде и си каза- Мале колко голяма сграда....- Тя преглътна тежко като се отправи на някъде.

Арън влезе в академия Крос. Огледа се одобрително. Имаше голям двор и отделни общежития за вампирите. Сестра му бе пристигнала по- рано от него и той тръгна към входа на Лунното общежитие. Трябваше да намери Афин...

Сенри и Рима се задаваха по пътя от към града и се връщаха в Академията след изтощителния ден който прекараха там.Сенри размишляваше върху всичко станало днес за страните вампири които се появоха и връзката им с рима интересно бе какво толкова има между тях, но Рима щеше да му каже когато е готова за това.Тка те двамата вървяха по пътя и бяха се отнсли всеки със своите мисли.По едно време Сенри се обърна към Рима и я попита
-Хей Рима за какво си мислиш.

Внезапно се септах. Не очаквах Сенри скоро да наруши тишината, а яз така се бях зареяла в далечните си мисли, че когато се върнах внезапно в настоящето беше малко странно.
- Ами... - започнах, като не довърших отговора си. Внезапно преминах в друга тема. - Хей, ти гладен ли си? - попитах го аз, като продължих да вървя с равномерни крачки по тихия и парзен коридор.

Сенри я погледна онтово избягваше темата но я погледна и леко се услихна и каза
-Да.Дали случайно нямаш...
Преди да довърши изречението си дя извади от някъде един пакет снакс и го отвори и му го подаде.Так докато се усетят вече бяха стигнали пред лунното общежитие.Прекрачиха вратата когато изведнъж двамата застинаха на място

Качих се в колата, която ме чакаше и потеглих. През целият път гледах навън и се чудих как изглежда къщата ми.

» Портала към сградата на Академията