Учебната зала

P.S. Тук по принцип няма да се учи, а учениците само ще си бъбрят.

Ана дойде за урока по Етика. В началото бе съсредоточена, но после не обръщаше и капка внимание. Седеше на прозореца, в близост до стола, на който седеше президента на класа. Наблюдаваше кървавочервената лина. Очите й светеха в тъмнината, някак си тъжно. Другите усещаха какво става, но мълчаха по нейна молба. Скоро часа свърши, но остана там.

- А, добре съм. Нищо ми няма. - каза стресната. Бързо изтри няколкото сълзи и скочи от прозореца. Отиде до него.
- Ами ти?

Постепенн от бледа, кожата по бузите й стана розово-червено. Усмихна се и тръгна заедно с него по коридорите към двора. По пътя тя се скара на няколко ученика.
- Каква досада. Не се научиха. - измърмори и оправи малко косата си.
- Впрочем, какво прави докато пътуваше. Видя ли нещо интересно? - попита с любопитство.

Ана се прозя шумно, но никой не й направи забележка. Незнайно защо й се спеше, затова се бе облегнала, по-точно легнала на чина и дремеше. Нямаше с кого да говори, а и много, много не й се мислеше в момента. Всичко останало й бе предостатъчно.
"Юки и Канаме са скарани, Кай и Зеро са с тях. Все някой иска да умира, а мене ме нападнаха. Направо мога книга да напиша." - помисли си с лека досада, но и с присмех, след което отново се унесе леко от приказките на професора.