Стаята на Ейприл Михейн

First topic message reminder :





Влязох в собствената си стая. Беше хубаво да е само моя. В сиропиталицето в една стая бяхме всички момичета, а в гората не беше, чак толкова лично пространство. Постоянно минаваха сърни с двеста километра в час. Отидох до едно огледало и се огледах. Косата ми беше вързана на опашка. Бялата ми рокля си седеше върхо крехкото ми телце. Винаги съм била слаба. Нещо което беше донякъде предимство. Окъснах очи от огледалото и отигох до куфара си. Отворих го и заизкарвах дрехи. Преобладаваше бялото. Винаги се цапах... Хубаво беше. че в гората не ме виждаха често. След като изкарах дрехите ги подредих на купчинка и захапах доланат си устна. Ох нее! Сега трябваше и да ги подреждам. Започнах бавно, тананикай ки си някаква странна мелодийка. След акто ги подредих седнах на леглото и въздъхнах. Вгледах се в ръцете си. Бяха покрити с малки ранички. Отново въздъхнах.
- А сега си задействай мозъка!- заповядах си тихичко и се изправих. Имах малка четка за коса. Отидох до огледалото и пуснах косата си. Започнах бавно да я сресвам.

- Дървен философ...- измънках аз и сеусмихнах.
- Таа Джеймс, кой ти е любимия цвят?

- Тъмно-синьо, черно.. сиво.. - той се замисли.
- Май това са.. а на теб?

- Бяло, червено, синьо, зелено, жълто ии оранжево!- казах и леко се намръщих.
- Много са ти мрачни цветовете!

Джеймс се усмихна слабо.
- Аз съм мрачен вампир.

- Аз пък съм йогистки левел Е!- изхилих се. Обичах йогата. Отпускаше ме.
- Защо не бъдеш леееко слънчев вампир?

- Ъъ.. защото съм вампир. - изсумтя Джеймс.
- А никой вампир не може да бъде слънчев..

- Сигурен ли си?-попитах набързо аз. Ама какво се бях разбърборила! Уж бях мълчаливата, а какво излиза.Само ми трябва някой префект и дрънкам като клюкарка! Млъкнах моменттално и се загледах в ръцете си.

- Ам да но.. - Джеймс я погледна объркано..
- Ъъ.. Чакай! Да не би да ми се разсърди за нещо?! Защо млъкна така?! - той бе малко ужасен..

Бавно поклатих глава със затворени очи и се усмихнах.
- Няма за какво.- прошепнах тихо.

Джеймс се смути..
- Ам чакай.. не схващам.. защо изведнъж стана така мрачна?!

- Нищо. - излъгах веднага. Замислих се за родителите си. Как бяха умрели? Никой не ми даваше информация или поне догадка.

Джеймс се смути.. той сведе поглед надолу. Ейприл бе все така мрачна и тиха.. хладна.. сякаш сърцето й вече не може да изпитва любов и радост..

Никога нищо не ми беше казвано. Само ми бяха казали, че майками и баща ми са мъртви. Нищо повече! Имахняколко версии:
1. Самоубили са се... Нямаше никакъв смисъл и все пак...
2. Убийство... Някой ги е очистил.
3. Мафията... Нямаше да е точно дон Корлеоне!
и последната беше, че са изсчезнали безследно! Някои бяха абсурдни, като самоубийството.

Джеймс изпъшка.. трябваше да си върши работата като префект.. явно тази вечер тя щеше да мълчи..
- Ако няма да ми говориш аз ще отида да патрулирам около училището..

- Не.- изтрелях веднаха и го хванах за ръката. Беше първият човек, който не мислеше, че съм някаквазла бандитка. Защо трябваше да си тръгва.
- Извинявам се, че мълчах. ще се разбърборя. Само не си тръгвай!- замолих се аз от чаяно.

Джеймс я погледна изумено.. не очакваше такава реакция от нея.. мислеше че тя ще му се сопне но май.. май сгреши..
- Ам.. защо аз? Имам предвид, има други по-добри вампири които могат да ти правят компания.. аз съм просто един префект който избягва задълженията си.. - отвърна тихо той.

- Ти си първият човек който не ме мисли за зла! А и плюс това си интересен...- добавих. Други вампири. ХА! Да бе да!
- Няма по-добри вампри! Всички са вампири!

Джеймс се смути.
- Щом казваш.. да не би да мразиш вампирите?

- Не точно... Мразя донякъде себе си. Но не сменяй темата.Моля те не тръгвай!- помолих още веднъж поглеждайки го в очите. Осъзнах. Той заемаше мястото на моята най-добра приятелка. Той беше моят най-добър приятел. Ето точно затова исках да остане. Защото той запълваше мястото което стоеше с години празно... Измръзващо на студа...

Джеймс я погледна с топплия си син поглед и седна на леглото до нея..
- Спокойно, няма да тръгвам.. - намигна й и се вгледа в нея.. прииска му се да я прегърне за да може тя да се успокои и да се отпусне, да се усмихне нежно.. но това нямаше да стане..

-Това вече е добре.- казах тихо и въздъхнах облекчено. Сега най-добрият ми приятел щеше да остане.
- Нали няма да имаш неприятности?- сепнах се внезапно.

- Не.. а и да имам ще си струва. Ти си ми като сестра и аз те уважавам. Ако има нещо което искаш да ми кажеш, не се срамувай. - усмихна се Джеймс меко.

- Ти си ми като най-добръя приятел- усмихнах се и аз и примигнах.
-Или поне като брат! - добавих после. Костенурчето пълзеше липълзеше. Взехго в гланта си.
- Не е кръстена. Назначавам те за личен кръщелник!- казах гордо.

Джеймс се смути..
-А н-не!! Аз не мога да я кръстя..

- Е, кажи някое имее!- казах аз с големи очи.
- Едно ЖЕНСКО име!- добавих простичко.