Стаята на Ейприл Михейн

Влязох в собствената си стая. Беше хубаво да е само моя. В сиропиталицето в една стая бяхме всички момичета, а в гората не беше, чак толкова лично пространство. Постоянно минаваха сърни с двеста километра в час. Отидох до едно огледало и се огледах. Косата ми беше вързана на опашка. Бялата ми рокля си седеше върхо крехкото ми телце. Винаги съм била слаба. Нещо което беше донякъде предимство. Окъснах очи от огледалото и отигох до куфара си. Отворих го и заизкарвах дрехи. Преобладаваше бялото. Винаги се цапах... Хубаво беше. че в гората не ме виждаха често. След като изкарах дрехите ги подредих на купчинка и захапах доланат си устна. Ох нее! Сега трябваше и да ги подреждам. Започнах бавно, тананикай ки си някаква странна мелодийка. След акто ги подредих седнах на леглото и въздъхнах. Вгледах се в ръцете си. Бяха покрити с малки ранички. Отново въздъхнах.
- А сега си задействай мозъка!- заповядах си тихичко и се изправих. Имах малка четка за коса. Отидох до огледалото и пуснах косата си. Започнах бавно да я сресвам.

Джеймс и Ейприл влязоха в стаята.. той се огледа.. еми женска стая.. чувстваше се странно като влиза тук..
- Ъгх.. - помисли си момчето и въздъхна..
- Кажи ми нещо повече за себе си!

- Това е почти невъзможно. Мразя да говоря за себе си!- отсякох аз. Въздъхнах. Ърг... Лесно се поддавах.
- Добре де! Амии живях в сиропиталище и избягах на 12, живях гората и дойдох тук. - бях съкратила всичко максилално. Е, ако беше максимално щеше да звучи "Живях, избягах,дойдох" това беше ама най-съкратената история... Отново въздъхнах. Защо въобще трябваше да си казвам историята. Сякаш имаше някакво значение!

-Оу..-измънка тихо той..
-Май не трябваше да питам..

- Вече попита.- казах аз. Исках да сменя темата.
- Амии когато пия от твоята кръв, тя няма ли да свърши все някога?- попитах аз невинно. Самият въпрос не си беше напълно невинен... Прозях се още веднъж. Косата ми ми пречеше да виждам Джеймс. Отметнах я назад.Така беше по-добре. Май трябваше да я оставя вързана...

Джеймс се замисли..
- Ъ не.. ти няма да пиеш кръвта ми всяка минута.. все пак ще има паузи между ден-два.. за да се възстановя. - усмихна се той.
- Аз и без това си имам предостатъчно кръв.

- Мда...- казах замисленои се замислих за сиропиталището. Там бях тази която не говореше. Мълчаливата. Подритваната. Невидимата.Това бяха малкото ми прякори. Радвах се, че избягах. ПОне в гората бяха по-гостоприемни.Помагах на животните и си имах малка сламена къщурка. Усмихнах се на земята при тази мисъл.
- Всъщност, аз не живеех точно в гората. Бях в малка къщичка с две стаи.- казах усмихната. Загледах се в босичките си крачка. Винаги ходех боса. Не носех обувки, само, когато се налагаше. А това беше сравнител норядко.

Джеймс се вгледа в нея.. тя му напомняше на .. как се казваше онзи.. Тарзан?
- Е може би на жената на Тарзан.. или дъщерята на Тарзан.. - помисли си той и изпъшка..

- Това е много нечестно!- измрънках аз и се обърнах към Джеймс.
- Твой ред е да разкажеш за себе си!- реших аз и скръстих ръце очаквайки историята...

Ана усети какво ставаше и влезе бавно и спокойно.
- Нали знаете, че е забранено да се пие кръвта на чистокръвните. Това е табу, но за вас ще направя изключение. И моля ви не е нужно чак такава почит. - допълни, гледайки как те се изправят и с ръка на сърцето се покланят. Просто искаше те да не пострадат и да се забъркат в беля. Тя понечи да си тръгне, виждайки че няма повече работа тук

- Ам.. - Джеймс млъкна..
- Нищо.. няма да се повтори ъъ.. - той въздъхна..

Погледнах към изчезаващата директорка.
- Хайде де!- подканих аз Джеймс. Отпуснах ръцете си готова да се просна на леглото. Сдържах се едва едва.

-Не исках да прозвучи като каране, а просто да ви предпазя от някоя беля. Това е. И впрочем, не съм директорка. - тихо допълни вампира, изчезвайки от погледите им. Тя беше президента на нощния клас, но не и директор ма академията.

видях, че става нещо нередно и веднага се затичах да видя ... Хъх само като погледнах, че същност вътре е префект и се почуствах неловко, за да прикрия чуствата си казах:
- Ъъъ.. Какво правите тук?... аз просто минавах и....

-Какво имаме тук?-попитах засмняна,след като видях,че двамата префекти-Ана Куран и Зеро бяха в стаята на Ейприл.
-Какво ви прихваща,ве хора?-попитах невярвайки на хледката.
С Ейприл бяхме в съседни стаи,а тя направо ме изумяваше вече. След това се обърнах плавно и излязох от стаята като попътя небрежно си завъзах косата.

аз неможах да разбера думите на Касиди и се втурнах към нея. Когато я настигнах казах:
- Какво имаше в предвид? Просто Ейприл ми е много подозрителна напоследък.
- Междодругото днес изглеждаш много добре! - казах аз колкото да задържа разговора.

-Мерси,Зеро.-казах с плаха усмивка.
-Аз ще се прибера в стаята. Ето там е,ако те интересува.-и посочих с пръст стаичката в дъното на коридора.

Не, благодаря чао за сега

За няколко минути стаята ми се напълни и изпразни с хора. Да няма парти в МОЯТА стая без АЗ да съм поканена? Ама, че объркано! Въздъхнах. Тия хора направо минаваха през стаята ми като вятър. Имах чувството, че ме разследват!
- Е, Деймс, след като тълпата се отдалечи е спокойно. - казах аз и прибавих наум "Така ми харесва повече".

Джеймс кимна.
- Е.. тогава май няма да мога да "дарявам" кръв на теб безплатно. - измънка той тихо и седна на нейното легло.
- Хубава стая.. от къде си се научила да переш? Мисля че в гората няма прах за пране..

- мда... Жалко.- казах аз и останах права. Въздъхнах тихо.
- В гората може да няма, но може да си направя! Или да уплаша някой летуващ с мечка и да взема неговия!- обясних аз.

Джеймс я погледна тъпо..
- Ъъ.. океей... ще се преструвам че съм разбрал нещо от това което ми каза.. - измънка той подозрително.
- Понякога си мисля че съм прекалено глупав.. но пък после се сещам че съм чистокръвен вампир и че просто това е невъзможно. - ухили се РЕйн.

- Аз си мисля, че говоря прекалено много откакто съм тук.- измънках аз.
- Научих се да пера отдавна... Още когато се нанесох в къщичката. Все пак неможех да ходя окаляна!- обясних тихо и се прозях отново.

- Не ти пречи. - изхихика се Джеймс.
- Да не би животните в гората в която си избягала, да си перат козината с прах за пране?!

Измърморих си нещо под носа.
- Аз не съм животно!- казах натъртвайки на животно.
- Е, все още не си ми казал нищо за себе си... Освен, че си префект и чистокръвен.- добавих аз и прехапах долната си устна.