Къщата на Зеро и Юки

- Е Юки пристигнахме. Тук ще живеем известно време Wink

Точно както ти искаше хубава уютна къщичка до езерцето Wink

. Е какво ще кажеш ?

ПП: Ето и кащичката, която построих специално за моята Юки:
Къщата на Зеро и Юки 7-23-08lakehouse3

Ето и как изглежда вътре:
Къщата на Зеро и Юки 3d11f596-500x380

Ето и спалнята:
Къщата на Зеро и Юки New-york-lake-house-bedroom

- Ти помниш? Не мога да повярвам на очите си. Кога намери тази къщичка? Толкова е малка и уютна. А този семпъл и изискан интериор? Зеро, харесва ми. Много ми харесва.

- Юки, ще направя всичко за теб. - Ти си живота ми. -казах аз гордо и силно (със спокойствието, че никой няма да ме чуе) и я прегърнах силно с много обич.

- Глупчо. Пред кого се перчиш? Нали сме сами. - Засмях се. Бяхме сами. Това не се бе случвало от толкова време. Тогава още бях човек, а той пиеше с удоволствие от кръвта ми. - Аз къде ще спя?

Амии като гледам има само едно легло... Май заедно Smile

- Хитрец. Защо ме гледаш така? Какво си мислиш? - Прокарах пръсти през косата му. Толкова ми липсваше допира до него. А той продължаваше да ме гледа с този негов изгарящ поглед.

- Колкото и пъти да ти го казвам няма да ми олекне. - Юки ако пак заминеш за някаде и нямам пряка връзка с теб ще УМРА (не само, че нямам приятели и няма да мога да си пиивам кръв, но и заради липсата на моята принцеса) !! - аз прекарах пръсти през косата и и едва се сдържах да не я целуна (неисках да избързвам и да я притисквам) ...

- Зеро, аз не искам да си заминавам. Нали сега дойдох. - Той седна на диванчето. - Миличък мой Зеро, как да те оставя сам? Особено сега, когато знам какво изпитваш към мен. Не. Не бих могла да те нараня отново. - Казах тихо аз, докато сядах в скута му. Той ме погледна изненадан, а аз го целунах по челото.

П.П. Виж си ЛС-то!

Хмм ... Страх ме е, че си тук само, защото ме съжеляваш и ти не изпитваш нищо към мен. Много ме е страх и внимавам много да не объркам нещо ... - казах аз разтревожено, но същност имаше и радост в стрцето ми ...

- Нима мислиш, че те съжелявам? Ооо!? Зеро, ти заемаш много голяма част от сърцето ми. Точно затова съм тук, защото сега искам да съм с теб. - Той ме притисна силно до себе си. - Работата е там, че още ми е трудно да ти кажа, че те обичам, защото аз самата не съм си изяснила чувствата. - Натъжих се. От пет годишна обичам Канаме-семпай, още когато ме спаси от онзи вампир от LEVEL E. Но когато съм със Зеро напълно забравям за Канаме. Нима е възможно да обичам и двамата? Но така не ги ли предавам и двамата? Но любовта ми към единия не предава ли любовта към другия? Една сълза се отрони от окото ми и капна на лявата му буза. Той ме погледна невярващ. - Прости ми Зеро! Аз пак те наранявам. Ти наистина не ме заслужаваш. Не заслужаваш човек, който мисли и изпитва такива неща. Прости ми, моля те. - Разплаквайки се го прегърнах силно и го целунах по врата.

- хмм . Аз не те заслужавам Юки. Толкова пъти съм пил от кръвта ти ... И въпреки, че ти ми спасяваше живота аз те пренебрегвах ... Ясно е Канаме е направил много за теб... -> няма просто как да не го обичаш, но те моля само за едно... Прости ми и нека да бъдем заедно ? - казах аз смутено ...

- Но аз сама ти предложих да пиеш от кръвта ми. Дори те накарах да го направиш. А и може би си ме пренебрехвал, защото си се страхувал за мен и не си искал да ми сториш нещо много по-лошо. А и аз също пих от твоята кръв малко преди да си тръгна. А помниш ли, колко много се страхуваше, когато сънува, че ме губиш? Събуди се с крясък и скочи да ме прегръщаш. Помниш ли? Знаеш ли тогава си мислих, че ще ме целунеш. Тогава исках да ме целунеш, но ти се дръпна. Още тогава стоеше на дистанция от мен. Единствената ни близоаст беше, когато се хранеше. Тогава ме притискаше толкова силно до себе си, а дъхът ти затопляше рамото и врата ми. Ти пиеше от кръвта ми, а аз се чувствах добре и в безопасност. Това не е ли лудост? - Погледнах го с големите си очи и отместих косата си назад. - Искаш ли пак?

- Юки и да не искам немога да се сдържа, а и толкова ми е приятно ... - казах аз спокоино и тръгнах да пия от кръвта и ... но се замислих дали тя наистина го иска и се спрях за малко ...
- Но сигурна ли си, че и ти го искаш?

- Как мислиш? Дали щях да те питам ако не го исках? Какво те спира? Нима вече не харесваш кръвта ми, както преди? Нима мислиш, че сега каро съм вампир и във вкуса и има някаква разлика, има нещо което ще те отблъсне? Добре. Не си длъжен да го правиш. Аз просто исках да се почувствам както тогава. - Изправих се бавно и се запътих към багажа си, но Зеро ме хвана за ръката и ме придърпа обратно.
- Глупачето ми то! Как можа да си помислиш такива неща?
- Не знам. Просто ти никога не си ме питал дали го изкам, а направо впиваше зъби във врата ми.
- В снежно бялото ти вратле. Ммм! Спомням си. Просто сега е малко по-различно от отгава. Затова реших първо да те попитам.
- Не е нужно да ме питаш за такива неща.

И аз нежно и внимателно (да не я нараня) впих зъбити си в нея и почнах да смуча кръвта и. Когато свърших и казах:
- ОО от отдавна не бях вкусвал от прекрасната ти кръв ... Никой няма като твоята. -казах аз с обич и нежно я погалих .

Той впи зъбите си в мен. Отпуснах се леко назад върху ръцете му. Намам представа защо, но се почувствах като удома си.
- Това е защото не си вкусвал на друга чистокръвна принцеса досега. - Казах самодоволно аз. А Зеро избърса кръвта от устните си с ръкава си. Дишаше учестено и ме гледаше право в очите.
- Мисля да те отуча от този лош навик.
- От кой? - Зеро малко се панира.
- От това с ръкава. Знаеш ли колко ми беше трудно да изпирам ризите ти от тази кръв? - Казах аз и леко се засмях.

- Юки уплаши ме ... - казах аз с голяма усмивка.
- За малко да си помисля, че вече неискаш ... - казах аз, но този път не се усмихвах.

- Какво не искам Зеро? Да ме хапеш по врата и да ми оставяш белези ли? - Казах аз смеейки се. Ако си беше видял изражението от страни и той щеше да се расмее. После го погледна сериозно и продължих. - Може би за това трябва да те наказвам по същия начин. - Зеро веднага се облещи и няколко секунди неможеше да асимилира, какво казвам нито пък дали съм сериозна или не.

- Вече наистина се чуствам страхотно и изпълнен с енергия ... - казах аз докато си раздвижвах ръката.
-Това което каза преди малко ще се направя ,че не съм го чул Wink

, а и не го разбрах ... - казах аз подхилвайки се Wink

- Защо ми се струва, че само се правиш на неразбрал? Исках да кажа, че и ти имаш нужда от няколко дупки по врата, за да сме квит. Сега казах ли го по-ясно или трябва и да показвам?

- Покажи ... Моля те Smile

Искам и аз да испитам това чуство. - казах аз мислейки, че тя наистина ще ме охапи
- Е какво стана моля те направи го Wink

. А и трябва да ми го варниш ...

- Търсиш си белята момченце. - Казах аз с усмивка и целунах Зеро по носа. А той леко се дръпна. - Нима си помисли, че ще те ръпна по носа? Нееееееееее. Няма да ти обезобразявам красивото лице, защото после ще трябва аз да го гледам така. - Пак се усмихнах. - Ти няма ли да ме целунеш най-накрая. Цяла вечер само аз те целувам. И кръвта си ти дадох. Мисля, че заслужавам поне една малка незначителна целувчица в замяна.

Щом чух тези думи лицето ми светна. Придърпах я към себе си и я целунах много страстно по устата.
-Е това хареса ли ти? - попитах аз с усмивка Smile

- Абе... Хубаво беше ама нещо май липсваше. Ти кога за последен път си се целувал с момиче? Като изключим нашата целувка във фоайето. - Погледнах го, а той набързо посърна. - Ей глубчо, много бързо ми се връзваш. Разбира се, че ми хареса. Онова другото не го мисля, а и нали имаше нужда от лееееко наказание. - Той ме гледаше право в очите. - Зеро, не ме гледай толкова сериозно, а ми покажи какво можеш. Целуни ме пак.

И аз тогава я целунах по най-хубавия начин който мога и й казах:
- Миличко трябва да тръгвам за лов на вампири. - Моля те, ако отидеш в академията да не ми изневеряваш, защото знам, че го обичаш. Smile

- Айде чао.
И като за довиждане и дадох още една прекрасна целувка по устата с голяма обич.

» Къщата на Афин-Черният замък
» Стаята на Зеро Кирию
» Къщата на Ван Хелсинг
» Къщата на Рима и Сенри
» Къщата на Джийн Блек