Коридорите

Това са коридорите.

Афин се разхождаше из мрачните и студени коридори на лунното общежитие. Знаеше,че там тя няма да срещне никой от дневната смяна,но и и беше забранено да пие свежа кръв,което попринцип много я изкушаваше. Тя се оглеждаше и подминаваше стаите една по една. Накрая се спря в дъното на коридора,защото усети,че нещо се приближава към нея...

Ана пазеше и мина покрай Афин. Поклони се леко и я поздрави.
- Здравей,... братовчедке.

-Ана!-каза Афин и сведе глава.
-Радвам се да те видя,скъпа моя! Много време мина.
После Афи видя лентата на префект.
-Префект,браво! Заслужаваш го,наистина си отговорна.-каза вампирката усмихната.

- Да, благодаря. Вие как сте? - каза Ана след като седнаха на едно диванче в коридора.

-Анн,няма нужда да ми говориш с Вие!-каза Афин засмяна.
-Добре съм,уж че още не може да се каже,че познавам всички тук,но ще свикна. Има време!-ухили се момичето.
-Забелязах едно момче,което се държа адски ледено с мен. Понеже си префект,предполагам,че знаеш нещо за него. Казва се Зеро.-каза вампирката и се засмисли над думите си,а после погледна към братовчедка си.

- Зеро,... хм той по принцип така си се държи, освен към Юки. Предполагам трябва да знаеш историята му. - отяърна момичето и въздъхна. "Това момче от дневния клас все още си е като леден айсберг."
- Ти как си?

-Добре съм,но имам чувство,че той крие нещо. Той не е човек. Неогвите качества и неговия характер не са човешки,той е.....-Афин не довърши изречението. Замълча,пое си дън и довърши плахо-...вампир!.
След което погледна към братовчедка си. Макар и "айсберг" той ще се пропука. Щом ние,чистокръвните вампири може да се поддадем на нещо,то няма как и хората да не могат.

- Явно не знаеш историята му. Да, той е вампир. Бе ухапан от Шизука. - каза Ана, невярваща, че Афин не знаеше за семейсто Кирию. По едно време тя се отърси от транса си.
- Но той все повече и повече затъва, а на всичкото отгоре харесва майка ми.

-Майка ти е страхотна жена,както и баща ти-Канаме. Все пак чичо ми е разказвал неговата история. До една степе от него страна съм така мрачна.-каза Афин леко ухилена.
-Зеро Кириу,ако не се лъжа? Той преживява много. Нормално е.

- Да. Може би за това много, много не е бил "топъл" с тебе. И с мене е горе-долу така. - след което пооправи полата си и косата.
- Ти настани ли се тук вече?

-Отдавна!-казах Афин и погледна със зелените си очи факлите,които не горяха.
-Искам да се разбирам с всички тук доре. Но наистина ми е адсми загадачен този Кириу. Леля и чичо наистина се разбират с мен прекрастно.-каза леко усмихната.
-А как е като изцяло при теб?

- Ами бива. Няма нищо ново под небето. Брат ми замина някъде и страшно ми липсва. Канаме и Юки... тях вече много не ги зная. Не съм ги виждала много наскоро. В общи линии добре - отвърна тихо, гледайки през прозореца.

-Не съм виждала брат си отдавна.-каза Афин и сведе глава.
-Арън,ако го помниш. Нали заедно дойдохме при вас у дома,а чак после отидохме в академията.-добави Афи

- Да, помня го. Понякога е трудно да ви различавам. Ако бяхте сестри или братя близнаци, просто щеше да е трудно да ви различаваме. Е, дано скоро да се появи. - каза тя. Ани извади едно пакетче със семки, слепени помежду си с карамел. Тя обожаваше сусамките. Отчупи половината и подаде на Афин.
- Вземи си.

-Благодаря,Ани!-казах засмяна Афин.
-А как е брат ти?-попита леко заинтересована,все пак отдавна не беше виждала братовчед си.

- Не знам. Бе заминал наскоро и би трябвало да се връща. - отвърна унило и погледна в друга точка. Тя много го обичаше, затова той й липсваше. Изведнъж тя усети нечии присъствия. Обърна се и светкавица проблясна, а след тях и няколко момчешки стона.
- Какво правите тука? Бързо отивайте в клас. Щ е предам на директора и тежко ви и горко. - те й се усмихнаха вяло и сти тръгнаха, но Ана ги хвана за ушите и ги затегли до класната стая. ПОсле бързо се върна и продължи разговора си с Афин, която...

Аси докато патрулираше, без да иска щеше да блъсне момичето.
- Съжалявам. - извини се тя. После се усмихна и я поздрави.
- Добре дошла. Предполагам, че си нова. Аз съм Ана Кюран. - каза подавайки ръка.

- Крос? - каза леко изненадана.
- Да не би да си дъщеря на Крос Кайен? - попита леко озадачена, но и щастлива. Усещаше, че момичето е добро и приятно, както и че е вампир. "Това е ясно, щом е от нощния клас де..." - каза си наум, докато чакаше отговор от страна на събеседничката си.

Ана я погледна топло и се усмихна.
- Спокойно. Дори и най-студените... животни... имат сърца. И все пак, приятно ми е да се запознаем... Ухаеш приятно. - вметна тя. Веднага осъзна, че май думите й не бяха подходящи. Искаше само да направи комплимент. Наведе глава и вдигна ръце към небето.
- Няма ли да има ден, в който когато се запозная с някой и искам да ми е приятел, а да не се бои от мене, да не правя простотии?!?! - Ана погледна към Джаки. Стана й още по-неудобно от смаяния поглед на момичето.
- Явно това държание не приляга много, много на потеклото ми, а? - след което започна да се смее.

- Е, надявам се, че не са лоши нещата, които си ги чула. - след което двете седнаха на едно от много диванчета по коридорите.
- За съжаление, аз нищо не зная за тебе. Би ли ми разказала. - попита тя. После погледна през прозореца. Светлината бе силничка и това леко раздразни очите й. Тя се обърна към Джаки и я погледна в очите. Тя започна да говори...