Стаята на Джеймс Гравиндън

Джеймс тихичко се промъкна в луксозната стая.. която пък не беше кой знае колко луксозна през неговите очи.. все пак той си бе мрънкалник.
- Много пече тука.. - изсумтя момчето и взе от закачалката в гардероба униформата си. Огледа я добре и се подсмихна самодоволно.
- Хубаво е да си префект.. надявам се да няма никакви проблеми.. все пак съм нов и още от днес да се почва с страхотиите.. н-не че ме е страх от нещо.. - Джеймс въздъхна..
- Може би трябва да спра да си говоря със себе си.. няма нищо лошо в това но ще стане лошо когато започвам да си отговарям самичък.. - той се почеса зад тила смутено и облече униформата.. Надяваше се че изглежда добре в нея, макар че не го интересуваше за външния му вид..
- Е.. пазете се хора и вампири! Идва Джеймс Рейн Гравиндън.. - Джеймс си оправи вратовръзката и преглътна малко смутено..
- Ще се гордееш с мене.. ще видиш.. - помисли си момчето и излезе навън за да гледа за нещо лошо.. и може би да се поразкара наоколо..

Джеймс кимна. Поклони се и покани Касиди в стаята си.. Той беше навън 5 часа но му стана скучно и реши да се прибере.. затова пък срещна Касиди.. най-сетне да говори с някой друг освен себе си.
- Аз съм Джеймс Рейн Гравиндън.. или просто Джеймс. - усмихна се той. Разгледа момичето и тя му се стори много хубава. Джеймс извъртя поглед тъпо, обиждайки се наум по.. неизвестна причина..
- И ти ли си префект?! - учуди се момчето, гледайки я заинтригувано..

-Всъщност-не! Аз уча тук.-казах засмяна.
-Левел Е съм. Вампирче!-отвърнах.
-Ами ти?

-Оу..ти си левел Е.. - измънка тихо Джеймс.. знаеше че живота на тези вампири е малко.. труден.. защото преминават през мъчителна трансформация докато станат "бивши хора".. или с две думи - безрасъдни чудовища.. Освен ако не пият кръвта на чистокръвен вампир..
- Ам аз съм чистокръвен вампир.. братовчед на Ана Куран.. и съм префект на нощния клас! - ухили се той самодоволно.
- Горд съм с това!

Почуках търпеливо на вратата, но не се сдържах и я открехнах леко.
- Извинете за натрапването, но имате ли прах за пране?- попитах през леко открехнатата врата. Косата ми все още беше пусната. Исках да изпера една рокля, която толкова исках да облека, а беше с няколко петна. Трябваше да я изпера.

Джеймс я погледна тъпо.. после се почеса зад тила.
- Ъъъ.. прах за какво?! - той си помисли че му се е причуло.. и се НАДЯВАШЕ да му се е причуло.. защото .. никой нормален не би влязал в стаята на префект само за да пита дали има прах за.. ъъ.. п-пране.. освен ако това не е много млада стюардеса!

- Запране.- отвърнах спокойно. Учудваше ме, че някой незнае що е прах за пране.
- Използва се за пране на дрехи.- поясних аз след като видях тъпия поглед от страна на момчето.
- Кажи дали имаш, защото вече се нервирам!- казах накрая. Почти ми умаляха кратката. Такаа... Какво оставаше в списъка освен да изпера роклята си? Подредих си багажа. Май трябваше да се изкъпя. Даже не бях сигурна!

Джеймс се опули..
- Ам.. Аз обикновено не пера.. - изсумтя той..
- Казвам се Джеймс.. ъъ.. кой бях..? А да.. Джеймс Рейн Гравиндън.. а ти..? - Джеймс я погледна очакващо..

- Ейприл Михейн.- казах простичко аз. Бях възмутена, че някой няма прах за пране. Не, че в гората аз имах. Все още бях иззад вратата. Прегледах момчето, като под лупа.
- Е, Джеймс, ти какъв си?- попитах аз, почти сляпа. Прозях се изпод закритата с ръка уста и примигнах уморено. Трябваше и да спяя... Уф! Колко много работа имах само. Освен да спя, трябваше ида спя! И после трябваше да обиколя наоколо.

- Ам.. чистокръвен вампир.. - измънка Джеймс смутено.. явно тук имаше малко чистокръвни..
- А ти..?

- Левел Е.- изхилих се аз. Не, че беше кой знае колко хубаво, ама кво да се прай. Скоро щях да продъня вратата. Подпирах се на нея и нищо чудно тоя Джеймс ил итова момиче да остане без дръжка. Отворих вратата и се облегнах на нейната рамка.
- Та Джеймс, ти си ученик нали?-попитах, колкото да поддържам разговора.

Джеймс я хвана за ръката и й помогна да седне на леглото му.
- Ам да.. И префект на нощния клас. - усмихна се момчето.
- Ти също си ученичка нали? От нощния клас.. хей, знаеш ли какво ще се случи с вампири от твоя тип.. левел Е?

Кинах за първия въпрос.
- Квото стане ще стане казал е Далай лама... Или май беше Айнщайн. Абе някой го е казал!- отговорих аз въпреки, че много добре знаехщо за вампир ще излезе от мене. Намусих се леко при съдбата си. Е, каквото стане ще стане...
- Значи си префект...- асимилирах информацията бавно. Не бях от ония със слонската памет, така, че скоро пак щях да го питам какъв е.Нали аз питах една и съща сърна пет пъти как се казва.

Джеймс се ухили.
- Хей сетих се! Ако някога се нуждаеш от кръв, с удоволствие бих ти дал от моята! Стига да те поддържа жива и ъъ.. нормална. - намигна момчето. Същото щеше да направи и за Касиди. Само дето първо го предложи на Ейприл, което пък не бе нищо особено..
- Съгласна ли си? Ще бъде тайна!

- Голяма саможертва ще е... И въпреки това съъм донякъде съгласна! Ще размишлявам насън.Ако помня какво съм решила ще ти кажа.- е, щеше да бъде гадно така да се възползвам от момчето.
- Сигурен ли си? - попитах аз леко разтревожена. Странно, бях разговорлива. Нещо не типично за мен. Е, надявах се да се променя. Затанинках си една песен наум. Беше една от малкото които съм чувала. Не слушах музика. В гората нямаше къде да си зареждам mp3 плейтра. Бях го зарязала в една дупка и сега го носех. Беше в стаята ми. В комплект с нечовешко големи слушалки.

Джеймс кимна уверено, макар че се страхуваше леко. Е няма значение.. винаги се е чудел какво е чувството да бъдеш ухапан.. а и болката която ще изпитват вампирите от левел Е по време на бавната им трансформация е нещо което чистокръвните вампири никога няма да могат даже и да си представят..
- Сигурен съм.. да не се притесняваш за мен? - попита я той объркано..

- Естествено! Притеснявам се за всички и всичко по всякакво време. Не, просто питам дали си сигурен, че ще се подложиш на това!- казах аз и се заиграх с един кичур коса.Увих го около пръста си и го пуснах.
- Ти беше префект нали?- попитах несигурно. Ето на! Бях с мравешка памет и туй то.

- Ъъъ.. даа.. - измънка подозрително Джеймс който явно не подозираше за тази нейна мравешка памет..
- Виж значката.. - той й показа символа на униформата си, където се виждаше че е префект на нощния клас.

- Мхм...- измънках аз и погледнах значката с леко свити очи. Имах леки проблеми с зрението. Бях леко късогледа. Та нзачи той нямаше прах за пране. Ех, каквазагуба на време, въпреки, че се запознах с един префект.
- Е, Джеймс, аз май трябва да тръгвам.- в гласът ми имаше леко недоверие. Не бях сигурна в собствените си решения...

-Хей чакай!-Джеймс я спря..
- Ако искаш може да се разходим някъде или нещо подобно.. единственото което знам за теб е едно просто име и какъв вид вампир си.. - той сведе поглед надолу, мислейки си че тя го оставя защото е прекалено жалък..

Въздъхнах. Май щях да се откажа от прането на роклята си.
- Е Джеймс, къде ще ходим?- попитах накрая със затворени очи. Нуждаех се и от медитация.И от витамини и може би ново хранене...
- Биласъм единствено в собствената си стая и ъм в тази стая... Знаеш ли някое място, навън... Израстнала съм сред сърни и еленчета.- казах аз, нетрябваше да разкривам толкова. Отворих очи. Бяха сини. Чудех се от кой съм ги наследила щом не познавах родителите си. Познавах строгата госпожа Мейлин и господин Ремънс. Бяха основателите на сиропиталището. Никога не бяхсе чувствала на място там...

Очите на Рейн пък бяха сиво-сини..
- Е.. ам.. аз съм префект.. задължен съм да знам всички места в училище.. можем да се разходим някъде из ъъ.. незнам.. ти предложи. - усмихна се момчето.
- Ти си дамата..

- Била съм единствено в своята стая и в тази тук. Мисля, че това обобщава нещата.-повторих спокойно.
- Просто нека е някъде навън.- казах простичко надявайки се да се сети, че навън означава не сред четири стени.
- И не съм дама...Аз съм момиче.- казах тихо и пак се заиграх с един кичур от косата си.

Джеймс се смути.. май Ейприл беше затворена..
- Е окей.. все едно.. - въздъхна той.. Прозя се сънено.. започваше да му се доспива..
- Ако искаш да тръгваме.. ?