Гората

First topic message reminder :


Тя е почти на цялата територията на Академията.

- Всъщност дори незнам какво е... Но пък може да се каже че вярвам...- казах аз и въздъхнах. ПОгледнах костенурчето как си хрупка трева... То щеше да стане гооооляяямо!
- А ти?- попитах Джеймс.

- Ам.. не. - усмихна се Джеймс.
- Никак даже.. не ми харесва, любовта наранява.

- Леко си черноглед и донякъде прав. Но това е играта.- казах мъдро и въздъхнах.
-Всъщност... Защо да наранява? Преди да нарани, дните са най-прекрасните на земята... Или поне така мисля. По разкази на животни.- казах тихо.
- А защо мислиш, че наранява?

- Защото наранява и толкоз. - сопна се Джей.
- А.. ти говориш с животни?!

- ИИИ мъ че си.- казах аз презрително.
- Естествено, че мога! ти неможеш ли?- попитах.

- .. не мога естествено.. - измънка той..
- Все пак не са ме хапали елени..

- Имам си го отпреди Емилия да ме ухапе.- казах аз.
- А ти бил ли си влюбен?- полюбопитствах. Все пак надали някога щях да се влюбя...

- Ъ не.. - промърмори тихо Джей.
- И не искам.. а ти?

Засмях се.
- Не мисля, че мога да се влюбвам в сърни и таралежи.- казах видимо развеселено.
- Всъщност никога не съм била. В сиропиталището всички ми бяха чужди. Сякаше се познавахме не от години, а от няколко часа. Знаех само бегло имена.- казах все още весела.
- А и да съм била, незнам какво е!

- И аз. - изсумтя Джеймс, мислейки си че Ейприл предполага че само тя не знае какво е любов.
- Чудя се.. Дали Кюран Канаме знае че съм братовчед на дъщеря му..?

- Ти на кого си братовчед?- попитах объркано. Роднинските връзкими се угелпваха бързо. Седнах на тревата. обгърнах ръце около коленете си, подпирайки глава на тях.
Мисля, че той знае, каквото и да значи това.- заключих накрая. Нищо не схващах и все пак трябваше да се изкажа!

- На Ана. - усмихна се Джеймс..
- Юки и Канаме са майка и баща на Ана.. а аз съм й братовчед, затова съм чистокръвен. - намигна той.

- Ахаа.- казах, схващайки половината. Просях се и се проснах на тревата. Проследих храненето на Елена, която дъфчеше наперено.
- Немога да разбееера защо се случи това...- тананиках си едва чуемо.

- Айде пак.. - промърмори тихо Джеймс.
- Кое? Нали ти казах да не мислиш за тези неща.

- Тананикам си! Начи и песни немога да пея!- изпъшках аз.
- Тва е песента, или вече и звуци немога да издавам?- попитах леко ядосано.

Джеймс кимна смутено.
-Оу.. не че не можеш.. просто съм сгрешил..

- ъхъ.- казах тихо и продължих само с мелодията. Текста не беше много подходящ.
- Чувал ли си за Дендрони?- попитах изведнъж.

-..нее..- измънка тъпо Джей..
- Кой е той..?

- Не кой! А кои! Това са мънички зелени плодчета, които приспиват...- казах.
- Имат и някои странични действия...

- Като например..? - той я гледаше объркано..

- Сомнамбулство, косопад, болки в корема.- изредих аз.
- Всичките са ми се случвали!

- Оу.. личи си.. - ухили се Джеймс и се изхихика.

- Ей!- предупредих аз и се изправих... Погледнах костенурката, която още хрупаше.
- Явно още не си се наяла!- казах аз леко изнервено.
- Не си и го помисляй!- строго й заповядах.

Джеймс извъртя очи..
- Макар че си мълчалива все пак си много интересна . - засмя се той.
- Всъщност.. странна но както и да е.

- Не съм смешна!- отвърнах веднага и пак се заканих на костенурката.
- Казах ти да спреш Елена!- срязах я и седнах на тревата.
- Спри, защото ще стане лошо и ще видиш ти!