Гората

First topic message reminder :


Тя е почти на цялата територията на Академията.

- Дам, глупава си. - помисли си Джеймс и се усмихна смутено.
- Е.. да не би да се страхуваш костенурката ти да надебелее?

- Не, казва едни гадни неща. И не спира да ги повтаря подигравателно!- казах сдосада. "Хехе, Ейприл носи лещи" повтаряше ми Елена. Не се сдържах и изръмжах веднъж.
- Не ме карай да го правя пак.- процедих през зъби, знаейки, че Елена знае за какво точно говоря.

Отново същия мирис на кръв.. този път обаче не идваше от Ейприл.. а от кого? Джеймс се изправи рязко, очите му почервеняха за части от секундата..

- Хей!- хванах го за ръката.
-Какво има Джеймс?- попитах разтревожено.

-Кръв..-простена тихо той и разклати глава, осъзнавайки се. Очите му отново станаха червени.
-Някой кърви.. но незнам кой ..

- Май трябва да се прибираме...- предположих аз. А и ако Елена поядеше още малко, диетата й щеше да е доста големичка.
- Хайде.- подканих Джеймс

Джеймс я погледна объркано но кимна..
- Добре..

Ана тихо седеше на един висок клон, наблюдавайки Академията.
- Колкото и години да са изминали, все пак продължавам да изглеждам на 13, каква дилема. - след което отряза кичур от косата си. Той за няколко секунди на ново израстна. Момичето въздъхна и се загледа в някоя точка, чакайки някой да дойде.

- Здравей Канаме. - Ана не бе научена да вика често "мамо и "татко", затова се обръщаше към тях с имена. - Не знам. Сигурно оглежда наоколо. - на Ани й стана лошо, затова слезе на земята, последвана от Канаме. Взе една таблетка и я постави на езика си, оставяйки таблетката да се разтваря и съдържанието да се спуска бавно и неумолимо към гърлото. "Кръв...".

"Както и се очакваше." - помисли си тя и го погледна. Все едно Ани виждаше своето лице, само че на нейното мъката бе в повече отколкото на баща й.
- Да, но моля ви, не ме разпитвайте. Прекалено боли. - каза тя, извъртайки поглед на другата страна. Тя усещаше как погледа на Канаме сякаш изгаряше врата й болязнено, но не се обърна. Въздишка отекна във въздуха...

- В къщата на Зеро мисля... - каза, поглеждайки го за секунди в очите. Той стана и с крачка, нито забързана, нито бавна, тръгна навън. Ана не искаше да става свидетел на това събитие, затова продължи да гълта от напрежение таблетките, които драстично и бързо намаляваха.

Тичх, тичах... Всичко летеше зад мен.
- ЕЛЕНААА!- виках аз търсейки малката си приятелка.
- ЕЛЕЕЕНААААА!- изкрещях още веднъж. Нито знак... Срещнах принцесата, онзи- принца и едно момиче.
- Виждали ли сте една малка костенурка?- попитах запъхтяно.

Ана вървеше и стресната ги видя. Поклони се, обмисляйки какво да прави. Щом се изправи за миг ги огледа.
- Юки, ще е добре да ти дам сакото си. Закопчей го, та да не се вижда ризата на... - и тя вече незнаеше на кого. "Дано да са се помирили..." - помисли си, но изведнъж нещо я дръпна за крака и я вдигна. Ана висеше с главата надолу, качена на едно дърво и държана за крака от един вампир. Тя изпищя, но онзи я хвана за ръцете, насочваки си устата. Тъй като Ани не виждаше нищо освен ръката му, съсредоточи си погледа в плътта и след миг запада към земята. Не успя навреме да се обърне и падна на дясната си ръка.
"Това боли." - след което се изправи, подпирайки се за дървото. Ризата й бе поразкъсана и се бе образувало мако кървавопетно на ризата. Кръвта от устната спря да тече, но това не й правеше впечатление. Вниманието й бе погълнато от прииждащите вампири...

- Оу, това е лошо... Трябва да я намеря иначе ще я намеря с наднормено тегло...- казах аз и се отдалечих на няколко стъпки.
- Ето те! Ще видиш ти!- казах със фалшива строгост и взех костенурката си в ръце.
- Намерих я!- съобщих на групичката.

Ана пребледня и седна на земята.
- Слепили сте. Невиждатели, че идват, а аз съм ранена. Поне няма ли кой да ми помогне. - ядосаа се тя и унищожи някой от тях през това време. В таакива ситуации гнева й помагаше.

- Момент господин принц. Какви битки ви бягат в главата?- попитах недоумявайки. Бях прекалено отнесена. Сложих отново костенурките на тревата.
- Таа какво трябва да правя?- попитах изведнъж.

- Няма да стоя в стаята си. Като член на клана Кюран аз трябва да се бия. И ръката... май е навяхната или изкълчена. Боли ме. - отвърна с равен тон. В очите й имаше ярост но и смирение пред баща й.