Малките и тъмни улици

First topic message reminder :

Тук е много опасно и човеците трябва да са много предпазливи и внимателни.

- Била съм и по-добре. Ти как дойде? Защо? - Гледах го в очите, а нещо вътре в мен потрепна. Защо ли? След всичката мъка около мен се зарадвах, че Зеро ме е прегърнал. Той ме понесе на някъде. Но на къде ли? Харукай вървеше след него и мълчеше. Дали бяха дошли заедно? Но как? Къде са се видели? Облегнах се на него и затворих очите си.

- Дойдох защото те обичам,а дойдох с Харукай беше пред къщата и чакаше Канаме който недойде и аз излязох и го видях и той ми каза че сте се скара ли и че Канаме е искам да ми даде неговия живот но аз успокойх Харукай като му казах че никога небих приел живота на Канаме.След това дойдох с него защото каза че нещо ти се е случило и ето ме тук. - целунах я по челото и продължих да вървя напред по улицата.

- Моля те, не ми говори повече. Не искам да слушам повече. Не искам да си спомням. Просто върви и мълчи. Ако не, ще си тръгна без вас. - "Защо трябваше да ми припомня всичко? Достатъчно ми е трудно да си изясня всичко, което бях преживяла, ами сега научих и нови факти. Кога Кай е излязъл, за да спре баща си? Ох съвсем се объркх." Какво ли правеше Канаме сега? Защо не спирам да мисля за него, след като той не мисли за мен?

- Добре сърдитке. - разсмях се леко и я притиснах малко по силно към себе си."Какво ли имаше ? Да неби аз да бях направил нещо ? Сигорно бях оплел конците"

Харукай продължаваше да върви със скръстени ръце зад тях, като гледаше настрани, а косата му леко се вееше от вятъра.

- Зеро, можеш да ме пуснеш. Мога да ходя и съма. А и като не знам къде ме носиш не ми харесва. Поне ми кажи къде отиваме. И защо сме всички? Сега остава да се появи Ана, Афин, брат и, а може би и Канаме. - Не бях в настроение. Държах се прекалено грубо. "Какво ми става? Защо съм толкова зла с тях?" Вървяхме бавно в неизвестна за мен посока. Мислих си и се стараех да не отварям устата си, за да не нараня с думите си някого. След около двайсетина минути ходене аз започнах да се чувствам доста различно и странно. Коленете ми започваха бавно да омекват. Не след дълго се струполих на земята в несвяст.

» Главните улици